История на село Избеглии

Селото е основано към 1690 г. от бегълци от турските размирици, жители на гр. Хасково и с. Колкотница и околните села и затова носи името Избеглии. Годината на основаването на селото не се помни точно и не е документирана, но определено е по време на османската власт. Според местното предание селото е основано от бегълци от низината, спасяващи се от погромите на кърджалии и даалии. Това дава основание да се предположи, че става дума за 17-и-18 век. Награбили покъщнина и всичко преносимо, българите се втурнали за спасение. През 1885 г. селото активно участва с чета в Конушката дружина при Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Църквата „Св. Троица" е построена със създаването на селището и оттогава в нея се почитат всички християнски празници и ритуали. През 1928 г. по време на голямото Чирпанско земетресение църквата е разрушена и благодарение на материалната подкрепа на Англия тя е възстановена, реставрирана и запазена до днес.

Голяма роля в развитието на селото е изиграл манастирът „Света Неделя“ (Араповският манастир) до село Златовръх, както върху религиозното съзнание, така и върху възрожденския и революционен дух на местното население. По време на османската власт в манастира са намирали убежище българските хайдути и революционери /известни са в исторически план посещенията на великия български революционер Васил Левски и неговите контакти с жителите на Избеглии. Игумен на манастира е бил дякон Викентий – първи братовчед на Иван Вазов, съпровождан от брат си Райчо Чобанов / голямата фамилия Райчеви в с. Избеглии са негови наследници / и майката на Иван Вазов.

По време на съпротивителното движение— партизаните от бригада „Васил Коларов“ винаги са намирала убежище в манастира. Населението на село Избеглии, винаги с буден дух, е било напълно съпричастно на своите закрилници и помагало кой с каквото може за тяхното оцеляване при трудни ситуации.

През 1919 г. е основано читалище „3емеделска просвета“. През 1922 година е построено и открито училището.

През 1933 година е построен воден сифон, уникален за времето си, защото едната река минава под другата. Построяването се налагало заради отглеждането на ориз. И до днес този сифон работи.

През 1945 г. е създадена една от първите в страната трудови земеделски кооперации, в която доброволно участва близо 80% от жителите на селото, 44 години кооперацията осигурява работа и стабилен живот на населението и извършва благоустройство на селото, завидно за времето си: построена е голяма читалищна сграда с голям киносалон, богата библиотека и помещения, където активно са се провеждали репетиции на местния театрален състав под ръководството на директора на училището, местния поет и талант Ганчо Попов и народен хор и танцов състав под ръководството на учителя и самодеец Ангел Филипов.

През 1971 г. се построява язовир „Избегли" с вместимост 600 000 куб. вода върху 150 дка площ. Строителството на язовира спомага да се развива едно успешно зеленчукопроизводство и овощарство и спомага за просперитета на селото и осигуряване работа на местното население. Популярна е избеглийската червена капия.

В днешно време селото наброява около 800 жители, има детска градина, която се посещава от децата на селата Избеглии и Конуш. Земята е върната на нейните собственици и се обработва от земеделска кооперация „Плодородие“. Отглеждат се житни култури и тютюн. Селото е с изградена инфраструктура, има асфалтирани пътища и водопровод.